Skip to content

ПРОУЧВАНЕ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ НА СОФИЯ

Това е първото изследване, което разглежда развитието на индустриалните зони на София след одобряването на Общия устройствен план през 2009 г. То предоставя набор от анализи, извършени по данни от кадастралната карта на Столична община и регистъра на разрешения за застрояване.

​Резултатите от анализите дадоха полезна представа за динамиката в развитието на индустриалните и логистични зони в Столична община. Целта е изграждане на система за годишен мониторинг на развитието на индустриалните територии в столицата. В това проучване екипът на Софияплан наблюдава тенденциите в развитието на застроените площи, прогноза за бъдещето им развитие, очертавайки техния потенциал и необходимите интервенции за стимулиране на икономическите дейности.

Това проучване изгражда основа за информирани действия въз основа на физическото състояние и текущото използване на обектите, както и инвестиционния климат в България и София. Осигурен е задълбочен поглед върху миналите разработки, за да подпомогне бъдещите отчети, планове и стратегии.

За постигане на тази цел бяха изпълнени следните задачи:

  • проучване на пространственото развитие на индустриалните зони и оценка на изпълнението на действащия общ устройствен план на София от 2009 г.
  • идентифициране на ключови фактори за развитието на околната среда.
  • обособяване на територии с най-интензивно развитие през последните години;
  • извеждане на показатели за оценка на производствени обекти;
  • определяне на стимулите и пречките в развитието на отделните производствени сфери – осигуряване на инфраструктура, пространство, достъп до обществен транспорт.;
  • оценка на територии с потенциал за развитие като индустриални територии и изготвяне на препоръки за тяхното развитие.

Общи констатации на проучването:

Разрастването на индустрията в рамките на компактния град е осезаемо предвид наличието на техническа и транспортна инфраструктура, както и близостта до жилищни райони, осигуряващи работна ръка. Изграждането на новите участъци от Околовръстния път и Северна скоростна тангента задържа тежкия транспорт в периферията на града, ограничавайки негативното въздействие върху крайградските жилищни зони. Териториите в близост до транспортните коридори (бул. Цариградско шосе, Северен скоростен път, Околовръстен път, Ботевградско шосе, Летище София) са обект на интензивен инвестиционен интерес и имат най-голямо нетно увеличение на застроената площ. Загуба на застроена площ има в селата Мировяне, Световрачене и Подгумер, тъй като няма данни за нови сгради, построени след 2009 г., когато е приет устройствения план на София.

Новите територии за стопанска дейност в околностите на София, особено в северните части на общината в районите Нови Искър и Кремиковци, изостават от прогнозите за растеж. Предполага се, че това е поради неефективна техническа инфраструктура и тези места не успяват да привлекат инвестиции. От 2009 г. НПЗ Илиянц, НПЗ Хаджи Димитър и НПЗ Искър запазват позицията си на основни икономически зони, привличащи индустриални и логистични компании.

​Една констатация от проучването е, че югоизточните промишлени райони в София се развиват бързо, включително Казчене, Кривина и Япаджа, където бързият достъп до магистралите Тракия и Хемус осезаемо привлича инвестиции в източна посока. Териториите западно от София в близост до Божурище и Костинброд също са привлекателни за инвестиции, предвид близостта им до столицата и европейските транспортни коридори. Около северната дъга на Околовръстното има отслабване на строителната активност, вероятно свързано с продължителното отлагане на актуализацията на Околовръстното шосе и лошото състояние на съществуващите пътни връзки. Само в Негован и Чепинци се забелязва увеличение на застроената площ.