Skip to content

ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗРАСТВАНЕ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ НА СОФИЯЧАСТ 1

Това изследване проследява трансформацията в нагласите към развитието на индустрията в София и околностите. Чрез прочит на плановете за развитие на града, се цели да се генерира разбиране за това как решенията, взети в миналото, са повлияли на техното развитие и организация.

Пространственото разрастване на индустриалните територии в София може да бъде проследено още от приемането на устройствения план на града от 1938 известен още като плана „Мусман“. Той е значим не само защото е първият налагащ принципи за развитие на индустрията в града, но защото и до ден днешен виждаме неговото отражение в състоянието на производствените територии. Според плана „Мусман“ се предвижда в компактния град да се допускат “занаяти”, които нямат негативно влияние върху жилищните територии, а тези с очаквано такова следва да бъдат концентрирани на север от линията свързваща централна и сточна гара.

“Планът дели града на две части: вътрешен град и външен град. В центъра ще бъдат държавните и общински учреждения и банкови и други институти. Около центъра ще бъдат разните търговии, занаяти и индустрии от така нареченото  „необременяващо естество“. За занаятчийските и индустриалните заведения от „обременяващо естество”се отрежда една особена градска част, с добре устроени ж.п. връзки и съобщителни пътища, в близост до река Искър и с оглед  „сподствуващите ветрове“, които да държат дима, шума и миризмите на страна от главните жилищни зони.

​„В близост до този индустриален център трябва да бъде разположена работническата жилищна зона, с просторен начин на застрояване, като повечето от работниците да могат да достигат до своите работни места пеш или с колела, без да бъдат принуждавани да преминават други големи градски части или през вътрешния град. Всички тези условия за индустриалната зона се намират в района зад централната гара.”

Планът Мусман от1938 (индустриални зони в лилаво)

За да бъдат предпазени от последиците от евентуални въздушни нападения, се планира зоните да бъдат прекъснати на отредени места. Това следва да бъдат зелени ивици, незасегнати от движение и застрояване. Те ще служат за подобрение на въздуха, за почивка или стопанисване на земята (споменато в стр.23 от плана). ​От комуникационна гледна точка, се цели максимално близко разположение до железопътни ареали, за да се съкрати разстоянието изминато по автомобилните пътища, макар тогава столицата все още да не е толкова силно моторизирана. Приоритизира се развитието на индустрия в близост до сточните гари на града, които по това време са във “Военна рампа” и “Подуяне”. Те отговарят и на основно изискване за индустриално строителство, а именно – равен терен. Така тези райони се превръщат в едни от първите индустриални зони в София, а в последствие и в бъдещи двигатели на икономиката на града. Планът още предвижда установяване санитарно-охранителна зона, която да разграничи замърсяването на въздуха от отделените миризми с жилищните територии. И така, индустрията на София се ограничава териториално от северната жп линия свързваща София с Плевен, река Искър от изток, селата Обрадовци и Кумарица (днешен Орландовци) и “Орханийско шосе” (днешно Ботевградско шосе) от север. По това време “Летище София” е още ново и тепърва предстои да се превърне във фактор за териториалното разрастване на града. Интересен е фактът, че приемането на плана е малко след прокарването на Атинската харта от 1933. Неин основен принцип в териториалното планиране е разделението на функциите труд и обитаване и точно този принцип е силно засегнат още в този план за София от 1938. В продължение на десетилетия именно той ще има доминиращо значение в устройството на града и ще намира отражение в следващи проектни разработки.

Произлизащи зони от плана: Военна рампа, Илиянци, Искър, НПЗ Средец, както и разширяване на Захарна фабрика.

През 1949 политическият режим в България е вече сменен, а с това и „дневния ред“. Сред приоритетите на „петилетката“ е икономическият възход и изпълнението на цели в производството, с което започва и засилена индустриализация в страната. Столицата следва да е основния промишлен център на България. По думите на архитект Детелин Мушев по време на изготвянето на плана „Кремиковци тогава все още беше в крайградската зона, тоест предвиждаше се само като петно и не се свързваше с жилищните квартали.“ Индустрията бива разделена в три зони. „Първа индустриална зона“ обхваща все още развиващите се НПЗ “Илиянци” и НПЗ “Искър”, които попадат в покрайнините на града. Във „Втора индустриална зона“ са включени НПЗ “Военна рампа” и НПЗ “Захарна фабрика”. Същевременно, планираните разширения към съществуващите територии попадат в категория „Трета индустриална зона“. Разположението на предвидените жилищни територии показва, че НПЗ “Военна рампа” и НПЗ “Искър”, които досега бяха извън рамките на града, вече са интегрирани в неговата структура.

Планът от 1949 (индустриални зони в лилаво)

Произлизащи зони: НПЗ Хладилника, НПЗ Орион, разширения на НПЗ Искър и Илиянци, Ломско шосе, терените на стоков база Илиянци, терени на булевард „Девети септември“

Pages: 1 2 3