Skip to content

ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗРАСТВАНЕ НА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ НА СОФИЯ ЧАСТ 2

Като продължение на предишното проучване за развитие, тази разработка разглежда текущото състояние на индустриалните територии в София и околностите, по отношение на функционирането и концентрацията на производствените обекти. Анализът посочва основните характеристики и предизвикателства, произтичащи от това.

Прочитът на устройствените планове на града от освобождението насам показва, че още в плана ‘’Мусман’’ от 1938 се откроява стремежът към отделяне на  производствата от жилищните територии. Цели се ограничение на негативните влияния от интензивните промишлени процеси. Последвалите устройствени планове ще затвърдят тази тенденция, но парадоксално на това, разрастването на урбанизираните територии през втората половина на ХХ век, ще превърне много от тях в интегрална част от компактния град. Стремежът за отделяне на функциите труд и обитаване е продължена и с текущия устройствен план от 2009 година, който предвижда преструктуриране на производствените територии разположени в централните райони на столицата, докато се залага на развитието на нови терени в близост до околните села като Негован, Чепинци, Световрачене и други.

​Важно е също така да се отбележат и промените в инвестиционните нагласи в годините. Докато производствените територии от самото си възникване винаги са били двигател на икономиката на столичния град, в края на ХХ век се създаде впечатлението, че е необходима промяна. Така нареченото „разпадане“ на „Съветския съюз“ съвпадна с  мащабна деиндустриализация в Европа и диверсифизирането на икономиката на европейските градове бе приоритет и инструмент за откъсване от индустриалното минало. С това и някои стари индустриални територии включително и в София бяха преструктурирани за други цели. Икономически отношения на България с останалите европейски държави се засилиха след приемането на страната в Европейския съюз. Това създаде нови хоризонти за производствения сектор, а София от своя страна се оказа на кръстопът от четири паневропейски коридора. С отва градът се превърна в основен логистичен център. Докато загубата „най-големият работодател“ в лицето на металургичния комбинат Кремиковци доведе до разрушаване на близо 1 300 000 квадратни метра застроен площ, то в последните двадесет години столицата е магнит за нови производствени и логистични площи, които се концентрират по протежение на входно-изходните артерии на града. Осезаема е промяната в територии като НПЗ Искър и НПЗ Илиянци, в които се помещават някои от най-големите логистични и фармацевтични компании.

А какво превръща една територия в атрактивна икономическа дестинация? Факторът играещ най-значима роля в разположението и разрастването на индустрията е наличието на земя обезпечена с техническа и транспортна инфраструктура и достъпна за квалифицирана работна ръка. Засилената урбанизация през ХХ създаде конкурентен пазар на имоти, при който производството често не намираше място. Глобализацията и достъпът до международни пазари наложи необходимостта от по-големи сгради за логистичните компании. Тежкотоварните превозни средства, които бяха иновация от края на XIX век станаха двигател на новите тенденции. Днес, в рамките на Европейския съюз дължината на един тежкотоварен камион е 17,5 метра и той се нуждае от свободно пространство от порядъка на 42 на 24 метра. Това от една страна наложи необходимостта за производственио-складовите сгради да разполагат с по-големи дворове за свободно маневриране, а от друга – движещата сила на превозните средства позволи разполагането им в отдалечени райони. Резултатът е териториално разпростиране, което пък налага необходимост от изграждане на инфраструктура за бързо транспортиране на стоки и суровини извън границите на компактния град. В това виждаме отражение на Атинската харта, която е олицетворение стремежът от първата половина на ХХ за отделяне на производството от градовете, а системата на зониране – основен инструмент, който материализира тази концепция.

​Динамиката на всички тези процеси и инвестиционни настроения в условията на пазарна икономика доведоха до обособяването на някои типологии определени от разположението на производствените зони спрямо градската структура и инфраструктура. Важно е да се осъзная спецификите при функционирането им и предизвикателствата породени от пространствената им организация.

​В тази ВТОРА част анализът налага акцент върху пространствено развитие на функцията труд в София и нейните околности спрямо едни от най-значимите фактори за ефективната организация на един производствен комплекс, а именно – транспортните артерии на града и жилищните територии. Погледът е насочен към някои аспекти, които е нужно да бъдат дискутирани при изготвяне на стратегически документи засягащи тяхното развитие и това на София и Столична община. Осъзнаването на проблемите от една страна би следвало да диктува определянето на локации подходящи за производствени дейности, а от друга да набележи необходимите намеси в развитието на вече съществуващите територии. До този момент проучването предостави стратегически прочит на плановете за развитие на София, но тук ще вникнем на по-гранулярно ниво, за да осъзнаем връзката на съществуващите производствено-складови зони с града.

Pages: 1 2 3 4 5