Skip to content

Индустриална революция I, II, III, IV

Когато говорим за “Индустриалната революция”, като че ли реферираме към едно отминало време, еднократно събитие случило се в миналото и имащо отражение днес. Ако се замислите обаче, в последните 100 години и повече редица изобретения се появиха на бял свят. Те коренно промениха начинът, по който живеем. Иновациите на XXI век заменят тези от ХХ. Някога стационарният телефон изобретен от Едисон през 1876 е проправил вървата пътека към голаблните комуникации и с течение на времето се превръща във важно устройство за всеки един дом. Днес това устройство се събира в джоба ни и е навсякъде с нас. Непрестанните промени в това как пътуваме и комуникираме, показва че Индустриалната революция е продължителен период, който никога не е спирал от началото си. Тя възниква по различно време в конкретни държави, подтикната от политически събития и стремеж към промяна в нашия живот.

Светът се индустриализира!

В периодът между 1760 и 1830, индустриализацията е факт във Великобритания. Наясно с икономическото си надмощие, британците се опитват да ограничат износа на машини, технологии и работници. Въпреки това монополията им не успява да продължи дълго, особено след като британски предприемачи осъществяват открилите се възможности за развитие на индустрия в Европа. По това време западноевропейските страни вече се опитват да привлекат британското “ноу хау”, а пренасянето на индустриалната революция в Стария континент започва от Белгия, като заслугата се преписва на Уилям и Джон Кокерил. Двамата братя поставят начало на машиностроенето на белгийска страна, с което икономиката започва да се развива около текстилната промишленост, металургията и добивът на въглища.

Промишленото производство във Франция започва значително по-късно. Докато Великобритания по това време вече е заела лидерската позиция, Франция е разкъсвана от политическа нестабилност и революция. Въпреки това, през 1848 страната вече се е превърнала в индустриална сила, а другите европейски страни продължават да изостават. Тяхната боржоазна класа не разполага с икономическите сили както средната класа в Белгия, Франция и Великобритания. Друг фактор е нестабилната политическа обстановка в тях – подобно на Франция преди средата на века. В Германия например, индустриализацията става възможна едва, когато се постига национално обединение през 1870г. Страната се оказва богата на ресурси като въглища и желязо, което поражда бурен процес на индустриализация и в края на XIX век териториите по поречието на река Рур успяват да изпреварят Великобритания в производството на стомана. Освен това страната се превръща в световен лидер в химическата промишленост. Съединените американски щати и Япония също бележат старт на своя индустриелн бум и в края на XIX век и началото на XX вече успяват да задминат повечето европейски страни.

Источните европейски страни продължават да изостават от процесите в началото на ХХ век. Едва с началото на “петилетката” в Съветския съюз започва масова индустриализация за страните от блока, като опитите са за няколко деситилетия да се постигне това, което е постигнато във Великобритания за близо 150 години. В средата на ХХ век се слага началото на процесите в Индия и Китай, които се присъединяват към групата на развиващите се икономики.

Разрастване на процесите на индустриализация в Европа

Какво заражда една индустриална революция?

Аспектите, по които можем да определим началото на една нова индсутриалната революция, са свързани с технологични, социално-икономически и културни промени настъпващи в развиващите се общества.

Технологичните промени включват:

  • Използването и изработването на нови базови материали – в различните епохи това са желязо, петрол, литийи и други;
  • Използване на нови източници на енергия – въглища, петрол, електричество;
  • Изобретяване на нови машини, които позволяват оптимизация на производството с по-голяма скорост на технологията и по-малък обем на човешки труд – парна машина, поточна линия, автомати, роботи и други.
  • Нова организация на производството – обикновено водеща до по-тясна специализация на труда от предходната епоха.
  • Развитие на транспортната и комуникационна система позволяваща по-бързо и по-обемно транспортиране на ресурси и стоки на по-дълги разстояния – парен локомотив, парен кораб, автомобил, самолет, телеграф радио и други.
  • Прилагане на науката в индустриалните процеси – от направляване на физичните и химически процеси за производство на нови материали като стомана, до въвеждане на компютърни технологии, а в последно време и на изкуствен интелект.

Социално-икономическите и културни аспекти в една индустриална революция се простират до:

  • Промяна в дистрибуцията на храна – с помощта на технологиите специализиращи в сферата на земеделието, това позволява произвеждането и дистрибутирането на храна до крайни точки на планетата и към страни със слабо развит първичен сектор.
  • Икономически промени – от една страна нараства международната търговия, а от друга страна земята се превръща в източник на богатство в лицето на развиващата се индустриализация.
  • Политически промени – свързани с нарастналите икономически мощи на индустриално развитите държави и влиянието им за взимането на политически решения на международната политическа сцена; свързани с нуждите на индустриализираните нации и вредите нанесени върху природата от производствените процеси.
  • Културни промени – работниците придобиват нови умения, а ролята им в производството от извършащи тежък физически труд се променя в оперирането на машини и взимането на решения в производствения процес.
  • Социални промени – свързани с разрастването на градовете и зараждането на работническата класа. До края на ХХ век се налага социален дуализъм асоцииран с разделението на обществото на “сини якички” работещи в заводи и “бели якички” работещи в офиси.
Pages: 1 2